През призмата на „Ограничаването на родителските права“

12425a20-4e89-47cf-944b-88cce3960d0b

„В малкия свят, в който съществуват децата, няма нищо по-добре възприето и по-добре почувствано, от несправедливостта”, написал някога английския писател Чарлз Дикенс.

Няма спор, че

особената закрила на децата

е един от принципите, върху които се базира уредбата на семейните отношения. Сред основните функции на семейството е отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца. И макар, че родителите са тези, които защитават интересите на детето от отрицателно въздействие, понякога самите те се превръщат в източник на опасност за детето, като не изпълняват родителските си задължения. Именно тук намира приложение мярката „Ограничаване на родителските права“.

Съгл. чл. 3 от Конвенцията за правата на детето,

„Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата“ (така и в съдебното производство съдът е длъжен да следи служебно за висшите интереси на детето), а родната Конституция прецизира, че „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата“ (чл. 47, ал. 1).

Всъщност, освен

ограничаване и лишаване от родителски права,

приложими са и други мерки за въздействие по отношение на родител при нарушения на родителските задължения. Така напр. гражданскоправна е отговорността на родителите и осиновителите за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях (чл. 48 Закон за задълженията и договорите), а наказателна мярка е оставянето на лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа, и с това се създава опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, като тук родителят или настойникът рискуват налагане на наказание лишаване от свобода до 3 години (чл. 182, ал. 1 Наказателен кодекс). И едно отклонение в контекста -преди повече от 25 г. у нас, функционира така нар. другарски съд, в прерогативите на когото е било разглеждането на дела за неизпълнение на задължения към семейството и особено по възпитанието и издръжката на децата, прилагал спрямо родителите дори глоба.

 

„Правната възможност за ограничаване на родителските права чрез съдебно решение е мярка за закрила на детето, чрез която обикновеният законодател провежда чл. 14 от Конституцията (Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото) и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето“ – из реш. № 199/ 2014 г. на Върховен касационен съд.

De lege lata (според действащия закон), чл. 131, ал. 1 от Семейния кодекс: „Когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, районният съд взема съответни мерки в интерес на детето, като ограничава родителските права – отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях, и може да възложи осъществяването им на друго лице. При нужда може да бъде променено местоживеенето на детето или то да бъде настанено извън семейството“ („Опасността за живота на детето би следвало по принцип да се разглежда като основание за лишаване от родителски права, а не само за тяхното ограничаване“ – цитат от Анна Станева, „Ограничаване и лишаване от родителски права“ `1990 г., стр. 25). И следващата алинея  допълва, че „Мерките по ал. 1 се вземат и когато поради продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини родителят не е в състояние да упражнява родителските си права. Касае се за невиновно изпадане на родителя, в състояние, при което той не може да осъществява правата си и да изпълнява задълженията си спрямо детето“.

От тук се извличат и материалноправните предпоставки за ограничаването на родителските права:

  • поведение на родителя (действие или бездействие);
  • опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето;
  • причинно-следствена връзка между поведението и създадената опасност;
  • вина на родителя.

Диференциацията в двата състава, при които законът допуска да бъдат ограничени родителските права (ал. 1 и ал. 2), се проявява във виновното поведение на родителя или в безвиновното негово състояние, когато обективни причини го поставят в невъзможност да упражнява родителските си права.

Една такава причина – болестта.

Релевантен пример е как Софийска градска прокуратура предявила иск за ограничаване родителските права на майката на две деца, страдаща от хронична шизофрения. В хода на процеса обаче било установено, че тя обича децата си, грижи се за тях и ги поддържа винаги чисти и добре облечени. При тази обстановка, съдът е преценил, че болестта не е причинила неспособност за упражняване на родителските права от майката и е отхвърлил иска за тяхното ограничаване.

Опасността за възпитанието на детето може да е породена от неморално, противообществено поведение на родителя (ibid.). Неморално е например, поддържането от родителя на интимни отношения с различни лица. Още Върховния съд нееднократно се е произнасял в смисъл, че единичната изневяра или извънбрачното съжителство с едно определено лице сами по себе си не са достатъчни, за да окачествят родителя като „морално пропаднал до степен, че да не може да му бъде поверено отглеждането и възпитанието на децата“. Също така „обстоятелството, че една жена се омъжва и развежда няколко пъти, не означава порочност и безнравственост…“. Друго е становището на ВС обаче, когато изневярата, макар и единична, е извършена пред самото дете, в който случай се поставя в опасност не само възпитанието му, но и психическото му развитие. Неморалното и противообществено поведение на родителя може да се изрази и в системно пиянство, водене на паразитен начин на живот, просия, престъпни прояви и пр. А подобни прояви в редица случаи са въздигнати от Наказателния кодекс в престъпления.

Действията на родителя могат да бъдат предприети както срещу ненавършилия пълнолетие, така и срещу другия родител – семейни скандали, побои, или дори по отношение на всяко друго странично лице.

Най – често срещаното поведение на родителя застрашаващо имуществените отношения на детето е неплащането на издръжка. Бащата и майката като законни представители на малолетния извършват правни действия от негово име и с неговото имущество. Увреждат имуществените му права като напр. не поискват наследствена пенсия, изразходват получаваната издръжка за собствени нужди, непредявяват иск от името на малолетния за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени в резултат на смърт на другия родител.

 

Процедурата за ограничаване на родителски права

Съобразно чл. 133, ал.1 СК,  производството за ограничаване и за лишаване от родителски права се образува по искане на другия родител, на прокурора или на дирекция „Социално подпомагане“ пред районния съд по настоящия адрес на детето.  По делото се изслушват прокурорът, представител на дирекция „Социално подпомагане“ и родителят, чието ограничаване или лишаване от права се иска, освен ако той не се яви без уважителни причини. Съдът определя подходящи привременни мерки в интерес на детето, като взема предвид становището на дирекция „Социално подпомагане“. Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.

При ограничаване на родителски права чрез настаняване на детето извън семейството, както и при лишаване от родителски права (чл. 134 СК), съдът определя  издръжката на детето, ако не е присъдена,  както и мерките относно личните отношения между родителя и детето.

 

Използвани източници:

  • Конституция на Република България;
  • Семеен кодекс;
  • Конвенция за правата на детето;
  • Практика на ВКС – http://www.vks.bg/vks_p10.htm;
  • Наказателен кодекс;
  • Закон за задълженията и договорите;
  • Анна Станева – „Ограничаване и лишаване от родителски права“ `1990 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *