Престъплението „Клевета“

portada-mentira-600x400

„Не разбирам защо трябва да злословим. Ако искаме да злепоставим някого, достатъчно е да кажем някаква истина за него“. А ако тази истина не може да бъде доказана? Така, че, мимоходом гениалността на немския философ Ницше, нека разгледаме така нар. разгласяване на позорни обстоятелства, verbatim (буквално) –  „клевета“.

Безобидна простъпка, но не съвсем

В момента, според текста на чл. 147,

клеветата е разгласяване на позорно обстоятелство

за другиго или приписването му на неизвършено от него престъпление (т.е. изпълнителното деяние има две форми), а предвиденото наказание е глоба от три хиляди до седем хиляди лева и обществено порицание.  А през 1999 г. наказанието лишаване от свобода за това престъпление отпада (в Германия, в § 186 от тамошния Наказателен кодекс – Strafgesetzbuch, е предвидена санкция лишаване от свобода дори до 2 години).

С други думи, оклеветяването засяга доброто име, репутацията на човек. Налице трябва да е някакво фактическо твърдение, което е относимо само към физическо лице, чието име е необходимо да бъде изрично упоменато. Така например, Европейския съд по правата на човека, по делото Dyuldin and Kislov v. Russia, Appl. № 25968/02, 31.07.2007 (отнасящо се до осъждането на ръководителите на гражданска организация за оклеветяване на представители на местната администрация в открито писмо), постановява, че нито един от ищците не е бил изрично споменат в писмото. Подчертавайки, че „основно изискване на правото, отнасящо се до клеветата, е, че отговорност може да бъде търсена само ако позорящото твърдение се отнася до определен човек“. Друга характеристика на клеветата е, че е невярно твърдение, което позори и е разгласено публично. А разгласяването трябва да се имплементира умишлено, на което се и акцентира в реш. № 429/ 2016 г., Върховен касационен съд: „На следващо място престъплението “клевета” е умишлено. За да е осъществено от субективна страна е необходимо деецът да съзнава, че разгласява позорящо за пострадалото лице обстоятелство. Интелектуалният момент съдържа представа, че изнесената информация за проявата на пострадалия е от естеството да накърни неговата репутация, добро име и положителна обществена оценка, като във волево отношение деецът пряко цели или допуска настъпването на общественоопасния резултат, но се отнася безразлично към него“.

Съгл. чл. 147, ал.2, НК, деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления, т.е. носи се отговорност за верни твърдения, ако същите не могат да бъдат доказани.

 

Диференцира се от обидата по това,

че при обидата не е необходимо фактическо твърдение, резултатът се „постига“ и просто с мнение или жест, изразени tête-à-tête („съществуването на факти може да бъде доказано, докато истината на оценъчните твърдения не подлежи на доказване“ – ЕСПЧ, детайл от Lingens v. Austria). Въпросът е подет и от съдебен състав на ВКС в мотивите на реш. № 347/ 2015 г. : „За разлика от обидата, средството на клеветата не е оценка, а факт (обстоятелство). Фактът, който се довежда до знанието на третото лице, трябва да бъде позорен – да обосновава отрицателни изводи за пострадалия. Фактът е позорен, защото разгласяването му води до засягане на честта и достойнството на пострадалия – неговият авторитет, обществената му оценка. Когато се касае за лична оценка, а не за изложение на факти от обективната действителност, е безпредметно обсъждането на нейната истинност, тъй като оценката не подлежи на проверка и доказване, а съдържанието й зависи само и единствено от автора й“.

Отговорност за клевета

и причинените от нея нематериални вреди, може да се търси по линия на чл.45, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и предоставянето на обезщетение, вместо наказване на извършителя. А давността за погасяване на вземания от непозволени увреждания е 5 години (чл. 110 ЗЗД). Дело може да бъде образувано и дълго след като е направено изявлението, защото наказателното преследване за клевета се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на 3 години (чл.80 НК).

Тенденцията – дезавуиране на обидата и клеветата

Някои държави, като напр. Великобритания, Ирландия, Естония, вече са декриминизирали обидата и клеветата. Чрез Резолюция 1577 (2007) насочена към декриминализиране на клеветата, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (един от двата главни органа на Съвета на Европа), призовава държавите-членки да прилагат законите, касаещи клеветата,  с максимална сдържаност, тъй като те могат сериозно да нарушат свободата на изразяване.

Всъщност, засягането на свободата на изразяване, е и един страничен продукт на престъплението „клевета“  –  чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека позволява правото на свобода на изразяване да бъде ограничено, в защита на репутацията, доброто име. В редица дела след 2004 г., Европейския съд по правата на човека, приема, че правото на репутация е част от правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано от чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека.  Според ЕСПЧ, „по отношение на служебните си действия държавните служители като политиците трябва да проявят по – голяма толерантност към критика, отколкото обикновените хора“ (Thoma v. Luxembourg, 38432/ 97, 29.03.2001), което не пречи в родния НК да е осигурена специална защита на длъжностните лица и представителите на обществеността, посредством драстични глоби за „клеветниците“, а в Немския Наказателен кодекс да намира място параграф за клеветата срещу политически фигури (впрочем, в някои американски щати, а и в Strafgesetzbuch, и § 189, е предвидено и лишаване от свобода за опозоряване паметта на починало лице).

Използвани източници:

  • Наказателен кодекс;
  • Strafgesetzbuch;
  • Резолюция 1577 (2007) насочена към декриминализиране на клеветата, на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа;
  • „Свободата на изразяване“ – Бойко Боев, Александър Кашъмов, Красимир Кънев, Полина Русинова;
  • Европейски съд по правата на човека – http://www.echr.coe.int/Pages/home.aspx?p=home;
  • Практика на ВКС – http://www.vks.bg/vks_p15.htm.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *