Корективът – „Решаването на делата в разумен срок“

honore-daumier

„В действието – съблюдавай времето“ – написал някога древният китайски философ Лао Дзъ (из философския му труд “Дао дъ дзин”). И ако съпоставим мъдрите му слова с конюнктурата на правораздаването, с неговите прекомерни забавяния, ще получим като резултат сериозната опасност, която се крие по отношение на правовата държава –  спрямо достъпа до правосъдие и спазването на върховенството на закона.

 

Опорната точка – Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи

Текстът на чл. 6 (Право на справедлив съдебен процес), §. 1., гласи, че „ Βсяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок“.

По – нататък, чл. 13 от Конвенцията гарантира наличието на вътрешно правно средство за защита за осъществяване на съдържанието на правата и свободите по Конвенцията, независимо в каква форма са обезпечени в националния правопорядък. А правното средство би било ефективно, ако възпрепятства нарушението или неговото продължаване , или най – малкото предвижда адекватно обезщетение за всяко вече настъпило нарушение. Също така, необходимо е да се отбележи и императива на условията за допустимост – чл. 35 (ibid.) – а именно, че съдът може да бъде сезиран само след като всички вътрешноправни средства за защита са изчерпани.

И така стигаме до Препоръка Rec(2010)3 на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите-членки, относно необходимостта от подобрение на ефективността на националните правни средства за защита във връзка с прекомерната продължителност на производствата.

Вследствие на нея и на други директиви отправяни от паневропейските институции, държавите – членки са пригодили законодателствата си към изискванията. Така например, в Италия, пословична със забавения ход на съдебните производства, от 24.03.2001 г. е в сила Закон № 89, по известен като Закона Пинто, по името на неговия инициатор. Законът е задействан от необходимостта от осигуряване на вътрешно правно средство за защита срещу нарушения, свързани с продължителността на съдебните процеси, като предвижда и урежда правото да бъде поискано справедливо обезщетение за вредите. Любопитно е да се вметне, че съобразно този нормативен акт, срокът все още се счита за разумен, ако не са изминали повече от 6 години.

 

Европейският съд по правата на човека постановява,

че производството се счита за неразумно дълго, когато надвишава три години например. При изготвянето на преценката си се уповава на критерии като фактическа и правна сложност на делото (обусловена от значителен по обем фактически материал, голям брой свидетели и пр.), поведението на страните по делото и поведението на националните органи. Пак според ЕСПЧ предписанието за разумен срок на делото се нарушава само от закъснения, за които са отговорни държавните органи. Впрочем, държавата може да бъде обявена за отговорна не само за забавяния в движението на дадено дело, но също така и за неувеличаване на ресурсите в отговор на изоставащите дела или за структурни недостатъци в своята съдебна система, които предизвикват забавяния (виж Zimmermann and Steiner v. Switzerland, 1983 г.).

Според ЕСПЧ (извадка от едно от емблематичните за България дела преди законовите изменения и допълнения от 2012 г. – Димитров и Хамънов срещу България, 2011г), „Гаранцията за „разумен срок“ по член 6, §.1 има за цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.“, с което правим и плавен преход към правната „архитектоника“ на родната действителност.

За пътепоказател може да послужи

фрагмент от Анализа на констатираните от инспектората към ВСС случаи на нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок от 2013 г. -

описани са забавяния поради процесуалното поведение на съда: насрочване на съдебните заседания през дълги периоди от време, многократното им отлагане, непостановяване на актове в разумни срокове и др. Съдържат се и данни за твърде фрапантни случаи – напр. в резултат на пропуск на ВАС да се произнесе по конкретна касационна жалба, приключването на касационното производство е забавено близо 7 години, или за дело, макар и от фактическа и правна сложност, по оста Районен съд гр.Пловдив – Окръжен съд  гр.Пловдив – ВКС, проточило се 16 години. Разбира се, не бива да се отрича и факта, че за забавянията понякога вина имат и страните в производствата , като погрешно входират документи, неизпълняват указания на съда, искат многократни отводи, често сменят своите защитници.

Всъщност, далеч преди законовите изм. и доп. от 2012 г., Върховният касационен съд в някои свои решения, постановени между 2005 г. и 2008 г., при определяне на размера на вредите, които присъжда по тези искове, взема предвид, наред с другите фактори, продължителността на производството – реш. № 1599/ 2005 г.; реш. № 1017/ 2005 г.; реш. № 429/ 2006 г.

Съгласно Закона за съдебната власт,

и инкорпорираната през 2012 г. Глава трета „а“, чл. 60а., граждани и юридически лица (страни по приключени граждански, административни и наказателни производства; обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства) имат право да подават заявления (за които не се дължи такса) в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието, срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Обезщетенията се изплащат чрез бюджета на Министерството на правосъдието въз основа на сключено споразумение. По реда на тази глава се определя и изплаща обезщетение в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека в размер не повече от 10 000 лв.

А съобр. чл. 2б – нов (също от 2012 г.), от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.

Гражданите и юридическите лица, чието право  на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по приключени производства е нарушено, могат да предявяват иска по чл. 2б само когато са изчерпали административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а” от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато  споразумение. Същевременно в случаите на отделни нарушения в рамките на съответното производство, предявяването на иск за отделно нарушение не преклудира правото да се търси обезщетение за нарушаване правото на съдебен процес в разумен срок в случаите, когато е забавено производството в цялост. Компонент от разглеждането на въпроса е и част от решение № 40/ 2016 г., от 10 май, на ВКС, от наказателно – правен аспект, че „Нарушаване на правото на справедлив съдебен процес по чл.6 т.1 от ЕКПЧ, включващ и разглеждане на делото в разумен срок, подлежи на компенсация чрез намаляване на наказанието“.

Използвани източници:

  • Европейски съд по правата на човека – http://www.echr.coe.int/Pages/home.aspx?p=home;
  • Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи;
  • Закон за съдебната власт;
  • Закон за отговорността на държавата и общините за вреди;
  • Практика на ВКС – http://www.vks.bg/vks_p10.htm.   

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *