На прага на изменения и допълнения в „Закона за особените залози“

iStock_000016401955Small

На прага на най – радикалните изменения и допълнения в Закона за особените залози, от влизането му в сила през 1997 г., но в очакване на финалния текст на закона, нека резюмираме някои точки от законопроекта за изменение и допълнение на Закона за особените залози и статуквото.

Предвидени са редица стъпки за

консолидиране на регистърното производство.

От „откъсването“ на регистъра от Министерство на правосъдието и трансформирането му в подведомствен на Агенция по вписванията (за което „витаеха“ слухове от години), до регламентация на публичния безплатен достъп до информацията в регистъра чрез интернет, дигитализирането на документацията – изразяваща се в подаване на заявления и по електронен път (към момента, дистанционно, е възможно само по пощата, при това само относно издаване на удостоверение, което все пак трябва да се получи на място от съответното бюро). Подадените по електронен път заявления ще се таксуват в размер до 50 процента от таксата, изискуема за подаване на заявление на хартиен носител (както гласи и аналогичния текст на чл.12, ал.2 от Закона за търговския регистър). Подход в правилната посока, на намаляване на бюрократизма и улесняване на бизнеса.

Сред процедурните въпроси, някои от които са факт още преди датата на постъпване на законопроекта, е прилагането на

договора за залог

към комплекта документи необходими за вписване (съответно и договорът за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената и договорът за лизинг), което го превръща в елемент от фактическия състав на учредяване на залога. И поради това конститутивно действие на вписването на договора, ще се упражнява контрол за законосъобразност от длъжностните лица.

Освен заявление и договор, вече ще се прилага и писмено съгласие за вписването с нотариална заверка на подписа на залогодателя / купувача на изплащане / ползвателя. Този вид съгласие на залогодателя ще бъде и реквизит от подновяването на вписване. За заличаване на вписване – съгласието трябва да се скрепи с нотариална заверка на подписа, а влязъл в сила съдебен акт също ще може да постановява заличаване. Деликатна тема е и че регистрирането и заличаването ще се заявяват лично или от адвокат с изрично пълномощно (един от пробните камъни на широко дискутираните изменения касаещи адвокатурата). А адвокат също ще може да бъде депозитар (към момента такъв може да бъде счетоводител или частен съдебен изпълнител). Списъкът на лицата, имащи права върху заложеното имущество, изготвян от депозитаря, също ще се отбелязва в регистъра, както и обявлението за продажба на заложеното имущество от заложния кредитор (който не е обвързан от спазването на специален ред при осъществяване на продажбата – търг, конкурс и подобни, освен ако такъв е уговорен в договора за залог).

Възприет е

екстензивен подход спрямо кръга на лицата, окачествявани като „залогодател“ –

в тази графа ще попадат и юридически лица с членове лицата по чл.2 от Търговския закон ( физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност; занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3; лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища; подобно корпоративно образувание е напр. адвокатското дружество), и юридически лица с нестопанска цел, относно извършваната от тях стопанска дейност (съгл. чл.3, ал.3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели).

Не е подминат и

залогът на вземане или на безналична ценна книга –

залогодателят няма да има право да се разпорежда, нито повторно да залага заложено вземане или безналична ценна книга, без съгласието на заложния кредитор.

На залогодателя ще се забрани извършването на разпоредителни сделки със заложеното имущество, когато те са извън обичайната му търговска дейност. В настоящето, подобни сделки са разрешени, но се изисква одобрението на заложния кредитор. В чл.8 ще се конкретизира, че липсата на съгласие на заложния кредитор, за извършване на сделки по разпореждане със заложеното имущество, от страна на залогодателя, ще води до това, че приобретателят придобива качеството „залогодател“, дори разпореждането с вещта да не е вписано по неговата партида. Това правило ще се прилага и по отношение на всеки следващ приобретател. Но всеки последващ приобретател на заложеното имущество, чийто праводател е праводателят с невписан по партидата залог, придобива вещта по чл.78 от Закона за собствеността, тъй като е добросъвестен (добросъвестността тук се изразява в незнанието, че липсва съгласие).

Промяна е внесена и при поредността на вписванията върху едно и също заложено имущество. Поредността на особените залози върху едно и също имущество се определя от поредността на вписването им – за регистрирането на всеки следващ залог върху него, вече ще е необходимо съгласието на предходните заложни кредитори. Това ще бъде приложимо и в случаи, когато заложеното имущество представлява актив, включен в заложено търговско предприятие.

Реформата при „Пристъпването към изпълнение“

Инкорпориран е принципът, че което производство по принудително изпълнение (по ГПК / ДОПК / принудителното производство по несъстоятелност по ТЗ, resp. конкуренцията им със ЗОЗ) е започнало първо, по него ще се удовлетвори заложният кредитор, представяйки удостоверение за вписан залог и декларирайки размера на вземането си. Но дори и производството по ЗОЗ да е започнало първо, той ще има възможността да се присъедини към насоченото друго индивидуално принудително изпълнение.

Залогодателят няма да може да се разпорежда със заложеното имущество след вписването на пристъпването към изпълнение (понастоящем – след получаване на съобщението за пристъпване към изпълнение). От друга страна, отпада и задължението на лице, на което залогът може да бъде противопоставен, и придобиващо правата върху заложеното имущество, обременено със залога, т.е. явяващо се залогодател, да уведоми писмено заложния кредитор за придобитите от него права (в момента, текста на чл.13, ал.2). Със задължението за известяване, че се пристъпва към изпълнение е свързана и друга промяна, а именно, че залогът на съвкупност преминава върху нейните елементи от момента на вписването на пристъпването към изпълнение, а не както е сега – от получаване на съобщението за него.

За да може кредитор с последващ залог да впише пристъпване към изпълнение, ще е необходимо предходните заложни кредитори да са се съгласили (с цел да не бъдат увреждани, като имуществото се продаде на ниска цена и всички залози върху него се погасят).

Друг атрибут на законопроекта – „Залогът на търговско предприятие“

За учредяването на залог на търговско предприятие вече ще се изисква и съгласието на съдружниците, дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписите – решение съгл. чл.262п от Търговския закон, напр. при дружество с ограничена отговорност, решението се взема от общото събрание на съдружниците с мнозинство 3/4 от капитала; при акционерното дружество – от общото събрание на акционерите с мнозинство 3/4 от представените акции с право на глас.

Режима на вписване на договора за залог на търговско предприятие се симплифицира, като договорът за залог на търговско предприятие ще е противопоставим на трети лица, придобиващи права не само върху заложеното предприятие като съвкупност, но и върху отделни активи на заложеното предприятие, когато след първичното му вписване в Търговския регистър по делото на залогодателя, е вписан и в съответния регистър, който се води за този актив, и без активът да е индивидуализиран в договора.

Съгласието на кредитора ще се явява императив и при преобразуване на търговското дружество на залогодателя, чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне и отделяне на еднолично търговско дружество, както и чрез промяна на правната форма.

Назначеният от кредитора управител на търговското предприятие, както и депозитарят, ще е нужно да се застраховат, във връзка с вредите, които могат да настъпят от виновно неизпълнение на задълженията им (което е така нар. застраховка за професионална отговорност). И тъй като застраховката и покритието й трябва да се съобразяват с осъществяваната дейност, предвидено е минималният размер на застрахователната сума да бъде сумата, за която е вписано пристъпването към неизпълнение.

При вписано пристъпване към изпълнение върху предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, заложният кредитор ще се удовлетворява от приходите от дейността на предприятието, или от цената получена при продажбата му или на обособена част от него. Освен това, кредиторът, за да удовлетвори вземането си, ще може да извършва разпоредителни действия с отделни активи, при положение, че не са свързани с основната дейност на предприятието (в този контекст, е за отбелязване, че при изпълнение по ЗОЗ – продажба на недвижим имот, който е отделен актив от заложено търговско предприятие, учредената върху него ипотека не се погасява).

Обжалването

Към момента, отказът да се извърши вписване подлежи на обжалване по административен ред пред министъра на правосъдието. Но на практика, по отказите на служителите от регистърните бюро, се произнасят ръководните кадри от специализираната администрация, а в много редки случаи – и резолюция на директора на регистъра. В законопроекта е заложена различна процедура – отказът да се извърши вписване ще се обжалва пред окръжния съд. А решението ще може да се обжалва в 7 – дневен срок пред апелативен съд, чието решение ще бъде окончателно.

Използвани източници:
• Закон за особените залози;
• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *