„Опазването на природата“ като висш приоритет

Mountain river

„Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната“, гласи чл.15 от Конституцията на Република България. В този контекст е и чл.55, закрепващ основното право на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи, както и задължението им да опазват околната среда.

На тази плоскост, е и част от мотивировката из Решение № 12/2013 г. на Конституционен съд, по к. д. № 9/2013 г., съобразно което, чл.15 от Конституцията изрично поставя „изискванията към държавната политика по екология наравно с останалите изисквания за развитие на обществените отношения в областта на икономиката в частния и държавния сектор – осъществяването и осигуряването на разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната.

Грижата за околната среда не е само декларация, а изискване, което цели да се осигури опазването и възпроизводството на живота.

Всички мерки, които се предприемат в тази насока, трябва да предотвратяват негативните въздействия, които биха могли да настъпят, ако не се провежда конституционно установената политика съобразно чл. 15 и 55 от Конституцията“.

В чл. 52, ал. 3, К, е посочено задължението на държавата да „закриля здравето на гражданите“. Както се е произнесъл КС, това обхваща и създаването и запазването на условията на живот, които природата е създала, а изключенията трябва да са свързани с жизненоважни потребности (Реш. на КС № 10/1995 г. по к.д. № 8/1995 г.).

Нека разгледаме и как

разпоредбите на някои нормативни актове

третират въпроси, с отношение към естествената среда.

Съгласно чл.4, ал.1 на Закона за защитените територии (обнародван през 1998 г.), защитените територии (комплексно понятие, към което се причисляват паркове, резервати, забележителности, защитени местности, или текстуално – чл.6, ал1 – „гори, земи и водни площи“) „са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи“. Трябва да се отбележат и защитените зони, част от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Законът за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети въвежда и изискванията на

Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологични щети,

с която впрочем за първи път в ЕС се въвежда общ режим на отговорност за щети върху околната среда на базата на принципа „замърсителят плаща“. Тази европейска насока отрежда на компетентните органи позицията на пазители на околната среда.

А оскверняването на природата намира отклик и в Раздел III на Наказателния кодекс – Престъпления против околната среда. „Който замърсява или допуска да се замърсят почвата, въздухът, водни течения, басейни, подземни води, териториалните или вътрешните морски води или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участва Република България, и с това ги направи опасни за хора или животни и растения или негодни за използването им за културно-битови, здравни, земеделски и други стопански цели, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от пет хиляди до тридесет хиляди лева“(чл.352, ал.1 НК). С измененията и допълненията в НК от 2011 г., се въвеждат изискванията на Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право. Съдържа предписанието в т.5, че „за да се постигне ефективна защита на околната среда, съществува особена нужда от по-възпиращи наказания за дейностите, увреждащи околната среда“.

Според чл.32 от Закона за опазване на околната среда, „ползването на компонентите на околната среда за задоволяване на собствени потребности с нестопанска цел е безвъзмездно освен в случаите, определени в този закон и в специалните закони в областта на околната среда“. Компоненти са водите, почвите и земните недра, биоразнообразието, въздухът, природните обекти. От тук се насочваме към едни запланувани рестрикции, в крайна сметка подложени на ревизия,

и препратка в тази връзка към инородни законодателства.

Разбира се, подобни ограничения през годините се срещат и в други държави – от Закон 392/1976 г. в Гърция, постановяващ забрана за монтирането на палатки на плажове или около археологически обекти, до недопускането им в някои национални паркове на Швеция. Но все пак, например в Нова Зеландия, където туризмът е ключов отрасъл, през 2011 г. влиза в сила Закон за свободното къмпингуване (Freedom Camping Act). Съгл. чл.10, то е разрешено навсякъде, ако не е ограничено или забранено с друг нормативен акт. В някои от определените зони за къмпинг е изискуема такса. Чл.20, от същия закон, регламентира и нарушенията извършени от къмпингуващ, напр. свързани с изхвърлянето на отпадъци, за което са предвидени и глоби в размер до 10 000 долара.

Един от еталоните в Европа от близо шест десетилетия е Норвежкия Закон за отдих на открито (Lov om friluftslivet (friluftsloven)). Още в §.1 на тази повеля четем, че целта на този закон е да защити и насърчава отдихът сред природата, че този нормативен акт е гарант за правото на достъп до нея. Съобразно §.9, пикник или къмпинг не се допуска сред „млада гора“ или по – близо от 150 метра до населен жилищен обект. И така до поантата – §. 141, ал.3 от Конституцията на Федерална провинция Бавария (Verfassung des Freistaates Bayern) – отдихът сред природата е разрешен на всеки.

Или както импонира едно изречение от песента „This is your land“ на „Simple minds“, от 1989 г.,– „You don’t know what you’ve got till the whole thing’s gone“.

Използвани източници:
• Конституция на Република България;
• Закон за защитените територии;
• Закон за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети;
• Наказателен кодекс;
• Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право;
• Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологични щети;
• Закон за опазване на околната среда;
• Lov om friluftslivet (friluftsloven);
• Freedom Camping Act;
• Verfassung des Freistaates Bayern;
• Практика на Конституционен съд – http://constcourt.bg.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *