pravenanaliz.eu

„Купуването на изплащане буквално преобразува икономиката“ – една констатация, издържала проверката на времето, на американския икономист Питър Дракър, из книгата му от 1985г. „Новаторство и предприемачество“. Ibidem, се привежда пример как през XIXв. американския изобретател на машини Сайръс Маккормик предлага купуването да става на изплащане, като това позволява на фермера да заплати за машината от своите бъдещи постъпления, а не от направените си спестявания.

Разлистваме родната нормативна база,

рамката на този вид продан е очертана в Закона за задълженията и договорите и в Търговския закон, но съобразно чл.288, ал.1 от ТЗ, за неуредените с него положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство. Проспект към доктрината разкрива и някои вариативни дефиниции касаещи покупко – продажбата на изплащане: че е продажба на кредит, като купувачът за останалата сума получава кредит от продавача с начисление, платим на равни месечни вноски в течение на определен период от време (П. Голева – „Облигационно право“ ‘2004 г.), или че представлява договор за условна продажба (А. Кожухаров – „Облигационно право“ ‘2002 г.). И както при паричния кредит човек иска или има нужда да потребява повече, но изпитва недостиг на средства, така и при продажбата на изплащане купувачът се нуждае от една вещ, но в конкретния момент не е в състояние да я плати, а погледнато от друг ъгъл, продавачът не желае да загуби потенциален клиент.

Продажбата на изплащане е такъв вид продажба, при която купувачът е задължен да плати цената на части.

Разсрочването й във времето се съпътства от оскъпяването на вещта за покупателната страна (дължи се по – висок размер от действителната цена, защото се плаща освен цената и лихвите върху нея – П. Голева – „Облигационно право“ ‘2004г.), resp. има неблагоприятен момент и за отчуждителя – валоризация (повишаване на стойността) на вещта с течение на времето. При този вид продажба купувачът придобива собствеността от момента на сключването на контракта, ако вещта е съществуваща и индивидуализирана, но не и ако фигурира клауза за запазване на собствеността или се продават родово определени вещи. Може да се постигне и съгласие проданта да бъде под отлагателно условие – напр. собствеността да се прехвърли след издаване на фактура.

Продавачът може да запази правото на собственост върху вещта

(pactum reservati domini)

до момента на получаване на последната рата, при изрично договаряне между страните. Тук транслативният резултат ще бъде факт за купувача след като изплати изцяло цената. Наличието на такава клауза обуславя диференциацията при преминаването на собствеността и преминаването на риска, т.е. „рискът се носи от собственика“ е неприложима формула.

Запазването на собствеността до изплащане на цената е една гаранция за отчуждителя при търсене на цената,

освен това защитава интересите му в случай на несъстоятелност или налагане на запор на ответната страна. Законът предоставя възможност договора за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената, в условията на търговска сделка, да бъде регистриран в Централния регистър на особените залози (от позицията на бивш служител в ЦРОЗ мога да свидетелствам за ниската честота на вписвания от този род), посредством образец № 2. Илюстративен пример за една от ползите от охранително производство тук, е текста на чл.15, ал.2 от Закона за особените залози – правата на продавача, който си е запазил собствеността до изплащането на цената са противопоставими на кредитора, вписал по-рано залог върху съвкупност. И с повишено внимание към преклузивния срок в ал.3 – противопоставимостта на правата по ал. 2 се погасяват, ако продажбата не бъде вписана в 14-дневен срок от сключването й.

Съгл. чл.205, ал.1 ЗЗД, „при продажба на движими вещи на изплащане продавачът може да запази собствеността на продадената вещ, докато получи последната вноска, но в такъв случай рискът преминава върху купувача от предаването“, но от това не следва, че собствеността не може да се прехвърли на купувача и преди заплащане на последната вноска –решение № 2227/1996г., ВКС. Запазването на собствеността е противопоставимо на кредиторите на купувача, ако е уговорено писмено и документът има достоверна дата (чл.205, ал.2 ЗЗД). т.е. установено е по официален път, че към конкретна дата документът е съществувал. Релевантна на „достоверната дата на документ“ е разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК, постановяваща, че „Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.“

Следва да се има в предвид и императивната норма на чл.206, ал.1 от ЗЗД, и аналогичната в чл.335, ал.2 ТЗ, според която страните не могат да уговарят възможност за разваляне на договора за покупко-продажба на изплащане при неплащане на вноски, чиято стойност, не надвишава 1/5 част от цената на вещта. „Поначало въпросът дали частичното неизпълнение е съществено за кредиторовия интерес, се решава съобразно конкретно установените по делото факти и е в пряка зависимост от вида на договора и дължимите по него престации. Изрична уредба този въпрос е намерил при договора за продажба на изплащане, при който неизпълнението от страна на купувача е основание за разваляне на договора тогава, когато надхвърля 1/5 част от цената на вещта (чл. 206, ал. 1 от ЗЗД), т.е. неизпълнение над 20 % на престацията на приобретателя при този договор се третира от законодателя като съществено” (реш. № 318/2012г. на ВКС, реш. №1074/2008г. на ВКС). А ако договорът бъде развален (чл.87 ЗЗД) поради неизпълнение от страна на купувача, продавачът може да иска възнаграждение за ползуването от вещта („което има характер на наем на вещта, за периода, през който продавачът е бил лишен от тази облага до разваляне на договора, респективно до възстановяване на владението върху вещта“ – становище из реш. № 441/2008г., ВКС) независимо от правата му на обезщетение (чл.206, ал.2 ЗЗД); съобразно Търговския закон, развалянето на продажбата поради неизпълнение от купувача, води до възможността на продавача да иска и обезщетение (чл.335, ал.3 ТЗ), но е вероятно при ползването на вещта същата да бъде увредена, поради което купувачът в хипотезата на чл. 335, ал. 3 ТЗ дължи и обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването на вещта (реш. № 156/2010г., ВКС). При търговска сделка, налице е и изискване за формалност – писмена форма (чл.335, ал.1 ТЗ).

Демаркацията лизинг/продажба на изплащане

„Изразените в теорията схващания за по-близко сходство на финансовия лизинг с продажбата на изплащане се свързва не със вземането на продавача за цената с отложено плащане, а само с пренасянето на риска от собственика лизингодател на лизингополучателя по отношение на предадената за ползване, но все още не придобита в собственост вещ“ – цитат от „Търговски сделки“ ‘1997г. на проф. О. Герджиков. При финансовия лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.

Договорът за лизинг е договор за ползване на вещ (разновидност на съглашението за наем), той съдържа уговорка за бъдеща продажба, но не е прехвърлителна сделка, за разлика от договора за покупко-продажба. „Разпоредбата на чл. 342, ал.3 ТЗ дава възможност страните да уговорят лизингополучателят да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му, като в този случай лизинговият договор (в двете му разновидности – оперативен и финансов) съчетава елементи на договор за наем и договор за покупко-продажба“ – мотиви към реш. № 156/2010г., ВКС. Когато последва разваляне на договор за покупко – продажба на изплащане, платените вноски до развалянето подлежат на връщане на купувача, докато при договора за лизинг платените вноски не се връщат, тъй като развалянето на договора за лизинг няма обратно действие – съгл. чл. 88, ал. 1 от ЗЗД – „Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение“.

Използвани източници:
• Закон за задълженията и договорите;
• Търговски закон;
• Закон за особените залози;
• Граждански процесуален кодекс;
• Практика на ВКС – http://www.vks.bg/vks_p10.htm ;
• П. Голева – „Облигационно право“ ‘2004г.;
• А. Кожухаров – „Облигационно право“ ‘2002г.;
• О. Герджиков – „Търговски сделки“ ‘1997г.