Когато обект на особен залог е „Търговското предприятие“

bigstock-Good-Credit-Score-5249204-e1408993647696

Ако транспонираме в настоящето, думите на Оноре дьо Балзак (който до края на живота си е бил под финансовото бреме), че длъжникът със значителен дълг има власт над кредиторите си, неизменно стигаме до крупния кредит и еквивалентното му обезпечение – търговското предприятие, като конгломерация от права, задължения и фактически отношения. Достатъчно основание, за акцент върху някои детайли касаещи договора за залог на търговско предприятие.

Договорът за залог на търговско предприятие

има обезпечителна функция спрямо главното вземане и няма самостоятелно действие. Сключва се в писмена форма, с нотариална заверка на подписите (чл.21, ал.1 ЗОЗ). Не е излишно да се знае как се формира нотариалната такса при удостоверяването – тъй като контрактът е с обезпечителен характер, а не е възмездна сделка, удостоверяваният материален интерес е балансовата стойност на дълготрайните активи на предприятието за изтеклото тримесечие, съобразно чл.97, ал.1, т.2 ЗННД (вж. реш. № 373/2015 г. Окръжен съд – Стара Загора).

Подлежащите на вписване обстоятелства в търговския регистър, се материализират в заявление съгласно приложение № Б4 (чл.43, Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър), където в поле № 311 се посочва дали предмет на обезпечението е предприятието като съвкупност или част от него. Към заявлението се прилагат и договорът за залог, придружен с декларация по чл.264, която цели осигуряване на изпълнение на публично правни задължения.

След Търговския регистър, следва вписване и в Централния регистър на особените залози (от съществена важност е тъждеството на отразените обстоятелства в двата регистъра), а и в зависимост от активите на предприятието – в регистрите: на Патентното ведомство, Централния депозитар, по Кодекса за търговското корабоплаване, по Закона за гражданско въздухоплаване. А също и в Имотния регистър, където вписването се извършва посредством удостоверението за вписване на залога в търговския регистър. След измененията през 2014 г. в Правилника за вписванията, описание на имота не се изисква – чл.6, ал.2, б. „б“ (въпреки, че и преди 2014 г. съдебната практика е в тази посока).

Извън техническата част по вписването,

сред значимите елементи на този вид търговска сделка могат да се откроят:
• залогът да тежи и върху имущество придобито от залогодателя след датата на сключване на контракта (промяната подлежи на отразяване в регистрите);
• възможността на кредитора (закрепена и повелително в чл.9, ал.2 ЗОЗ) да извършва периодично оценка на пазарната стойност на заложеното имущество (поради т.нар. амортизация, което може и да обоснове предсрочна изискуемост – чл.11 ЗОЗ);
• заложените активи да се продават по цени договорени от кредитора, а не чрез търг;
• застраховането на заложеното имущество да е за сметка на залогодателя (реквизит от „грижата на добрия търговец“ – чл.9, ал.1, т.1 ЗОЗ);
• разходите, свързани с нотариалната заверка и регистърните отбелязвания, да бъдат покрити от залогодателя (в някои съглашения и разходите по предприетото принудително изпълнение).

Освен това, съобразно чл.21, ал.4 ЗОЗ, при преобразуване на залогодателя чрез разделяне и отделяне и чрез промяна на правната форма (вливане или сливане) залогът на търговско предприятие следва и търговските предприятия на всички новоучредени дружества. А въпреки, че залогът на съвкупност тежи върху всеки неин елемент до отделянето му от съвкупността (чл.20, ал.1 ЗОЗ), ако в договора за залог на търговско предприятие са посочени отделни активи (обикновено анексирани с опис), залогът тежи върху тях и след отделянето им от предприятието (чл.21, ал.3, изр.2 ЗОЗ).

Изпълнението върху заложеното имущество

В тази фаза, на кредитора е предоставена алтернативата – удовлетворяване от търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения или от отделни негови елементи. Избере ли удовлетворяване от предприятието като съвкупност – може да назначи управител (регистрира се също; от който момент следва и рестрикция на правата на търговеца спрямо предприятието). Мотивът за тази стъпка обикновено е запазване на предприятието и подготвянето му за продажба. Новоназначеният управител не може да отчуждава и обременява с тежести предприятието като цяло или включените в него недвижими имоти, да поема менителнични задължения, да взема заеми и да води процеси (чл.48, ал.1 ЗОЗ).

Пред кредитора стои и варианта да изостави изпълнението, напр. насочено към конкретни активи, (надлежно вписано, а длъжника – уведомен) и да регистрира пристъпване към изпълнение посредством другия способ.

Особеност е, че при пристъпване към изпълнение върху отделни елементи, кредитора не е задължен да ги индивидуализира в заявлението – образец № Б4, за разлика от информацията, която трябва да фигурира в съобщението до залогодателя, съобр. чл.33 ЗОЗ (вж. реш. № 583/2015 г. Софийски градски съд).

Използвана литература:

• Закон за особените залози;
• Правилник за вписванията;
• Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър;
• Съдебна практика – http://legalacts.justice.bg/ ;
• Закон за нотариусите и нотариалната дейност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *