Логиката на „Смекчаващите вината обстоятелства“

8xMYEuCSr-8

„Определянето на наказанието е единен логически процес, при който се прави цялостна оценка на обстоятелствата, при които е извършено престъплението и след тяхното квалифициране като смекчаващи, отегчаващи или крайно смекчаващи с оглед чл. 54 и чл. 55 от НК, се определя както видът, така и размерът на наказанието.” От тази плоскост (реш. № 1355/1971 г., ВС), нека разгледаме един фрагмент – смекчаващите вината обстоятелства, с неизменните препратки към съдебната практика и конвенционалния подход за вглеждане в някои текстове на инородни нормативни актове.

Дефиницията

Смекчаващите обстоятелства се открояват в процеса на т. нар. индивидуализация на наказанието, субстанцията на която е вземане в предвид на вида и размера на наказанието със спецификите на конкретния казус. Заедно с отегчаващите вината обстоятелства „въздействат върху психичните процеси, които водят до формиране на вината и се проявяват преди и по време на осъществяване на престъпното деяние“ (Александър Стойнов, „Наказателно право обща част“ 1999 г., с.424), т.е. способстват формирането на вината. Но не трябва да намират място в състава, тъй като взетите предвид от закона при определяне на съответното престъпление, не се отчитат като смекчаващи (чл.56 НК).

Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание (чл.54, ал.2 НК), но не освобождават от наказателна отговорност. Когато в даден случай се проявяват балансирано и двата вида обстоятелства, „тогава съдът следва да се придържа към останалите правила за определяне на наказанието“ (Ал. Стойнов, „Наказателно право обща част“ 1999 г., с.425). В чл.55, НК, се фиксират и т.нар. изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Изключително, защото е повлияло силно върху решението за извършване на простъпката, или както Върховният съд е счел в реш. № 49/1977 г. – „По – ниската степен на обществена опасност може да бъде обусловена и от едно само, но изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство, като например тежка бременност на подсъдимата, незначителна стойност на квалифицирано длъжностно присвояване и други“. Наказателноправният резултат от наличието на изключителни или многобройни омаловажаващи обстоятелства (чл.55, ал.1 и 2 НК) е:
• определяне на наказание под най – ниския предел;
• субституция на наказанията: доживотен затвор с лишаване от свобода до 20 г.; лишаване от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел – с пробация, а за непълнолетните – с пробация или обществено порицание; пробацията – с глоба от 100 до 500 лева.

Съобразно допълнителните разпоредби на Наказателния кодекс (чл.93, т.9),

смекчаващите обстоятелства могат да доведат до по – ниско ниво на обществената опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид и така случая да се категоризира като „маловажен“.

Също така, могат да провокират възобновяване на съдебно производство и намаляване размера на наказанието, поради тяхна неотразеност в мотивите на съдебните актове и на двете инстанционни съдилища (реш. № 532/2014 г. ВКС).

И все пак, кои обстоятелства се причисляват към омаловажаващите

В родният Наказателен кодекс не намира място изчерпателно изброяване на някои от тях, за разлика от други държави. Маркирам: чл.104, ал.2 (ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление – издаване или събиране с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща държавна тайна – се наказва при смекчаващи обстоятелства); чл.134, ал.4 НК (ако деецът след деянието – причиняване на тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност – е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, това се взема предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието).

Преценката дали дадено обстоятелство е в състояние да смекчи санкцията, е предоставена на съда.

В някои случаи дадено обстоятелство може да бъде смекчаващ фактор, а в други – отегчаващ. За омаловажаващи могат да се счетат: ревност; поведението на пострадалия, допринесло за извършване на престъплението; възстановяване на щетите от престъплението; малката стойност на причинените вреди; чистото съдебно минало; положителната обществена характеристика; хронична преумора; личностовите разстройства и психичните заболявания също улесняват умисъла; младата възраст (Наказателният кодекс на Дания – Straffeloven – § 82, визира и напреднала възраст на нарушителя, подбуди като значителни финансови или лични проблеми, извършителят е действал в извинително незнание на закона); злоупотребата с психоактивни вещества (реш. №234/2014 г. ВКС), тук ще допълня, че в углавният нормативен акт на Испания (Código penal) разпоредбите изброяващи някои смекчаващи обстоятелства (дислоцирани в чл.21), категоризират като такива и пристрастеността към наркотични вещества или алкохол, а в следствие на законодателна поправка от 2010 г., смекчаващо е и неоправданото забавяне на наказателното производство, стига да не се дължи на поведението на подсъдимия и не е пропорционално на сложността на делото. Това е резонанс на чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи – гледане на делото в разумен срок, което също се отчита от българските съдилища като смекчаващо обстоятелство.

Значима роля сред омаловажаващите обстоятелства има и самопризнанието. От друга страна, съгласно чл.31, ал.2 Конституция на Република България, никой не може да бъде съден въз основа на самопризнание. Обвинението и присъдата не могат да се основават само на този вид разкаяние. През 2009 г. ОСНК на ВКС приема Тълкувателно решение № 1, в което се съдържат и следните формулировки относно признанието, позиционирани в т.7: „Ако е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода досъдебното производство, а не е следствие от ефективната дейност на компетентните органи, същото би могло да се третира като смекчаващо обстоятелство. Без да се пренебрегват степента на обществена опасност на деянието, социалният му отзвук и останалите факти, свързани с личността на дееца (предходни осъждания, характеристични данни), то може да обоснове налагане на наказание в по – нисък размер“ (така и в Наказателният кодекс на Германия – Strafgesetzbuch, § 46б, ал2, е упоменато, че при признание от извършителя, се вземат в предвид значението на разкритите факти за разследването, времето на разкриването им, тежестта на престъплението, за което се отнасят данните). И се разграничава „формалното волеизявление по чл.371, т.2 НПК, с което подсъдимият признава фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията“.

Или с други думи, с поразителна релефност, на един от плеядата руски класици – Антон Павлович Чехов (из разказа „Припадък“) –„Те всички приличат повече на животни, отколкото на хора, но нали са все пак хора, имат душа. Трябва да ги разбере човек, а после да ги съди…“.

Използвана литература:
• Наказателен кодекс;
• Strafgesetzbuch;
• Código penal;
• Straffeloven;
• Александър Стойнов, „Наказателно право обща част“ 1999 г.;
• Практика на ВКС - http://www.vks.bg/vks_p15.htm;
• Конституция на Република България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *