Характеристика на „Пристъпването към изпълнение“ по реда на Закона за особените залози

service_contracts

Неизпълнението на обезпечено с особен залог задължение, кулминира в потестативното право на кредитора да пристъпи към изпълнение върху заложеното имущество. Пристъпването към изпълнение е още една компонента на заложното право, развиваща се по почин на кредитора, по подобие на заличаването и подновяването на особен залог.

Най-отличителният белег на това производство е, че се реализира без съдебна намеса, респективно кредиторът не се нуждае от изпълнителен лист.

Неговата воля намира технически израз в Образец № 5 – Заявление за вписване на пристъпване към изпълнение, релевираните факти от което, подлежат на вписване в Централният регистър на особените залози. Законът вменява задължение на кредитора да извести залогодателя за започване на изпълнението.

Но когато се вписват – пристъпване, неговото изоставяне или  покана за назначаване на нов управител на заложено предприятие, при залог на търговско предприятие, първичното вписване се извършва в търговския регистър, по делото на залогодателя (от значение е идентичността на вписаните обстоятелства в двата регистъра).

Следва да се има в предвид, че отразяването в ЦРОЗ на пристъпването към изпълнение или изоставянето му, не се отразява и в имотния регистър, по партидата на конкретните недвижими имоти, включени в активите на заложено по реда ЗОЗ търговско предприятие. От значение би била последваща продажба на търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения – реш. 330/2013 г. ВКС.

Когато подлежи на изпълнение „цялото имущество“, така следва да се попълни и бланката на Образец № 5, поле – описание на имуществото, а в случай, че обект е търговско предприятие – „предприятието като съвкупност“ или „отделни активи на предприятието“.

Посочването на цена на заложеното имущество в заявленията, при предприето изпълнение служи за определяне на стойността, върху която кредиторът може да обърне трансформираната си привилегия при ненамиране на заложеното имущество.

А погиването на заложеното имущество погасява заложното право, но не обезпечения дълг и кредиторът може да се удовлетвори от цялото имущество на длъжника.

Съгл. чл.32, ал.4 ЗОЗ, с вписването на пристъпването към изпълнение, заложеното имущество преминава в разпореждане на кредитора и той има право да го продаде. В чл.37, ал.1 ЗОЗ, е инкорпориран 6 – месечен срок за извършване на продажбата, уреден в защита на интересите на другите кредитори, вписали пристъпване към изпълнение.

При заложено търговско предприятие, кредиторът може да предпочете и да се удовлетвори от предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения с назначаването на управител – тогава в заявлението следва да фигурира попълнена само група № 5.

При продажбата кредиторът е „длъжен да положи грижата на добър търговец“ (чл.37, ал.3 ЗОЗ). Тази „грижа“ ще е налице, когато заложният кредитор надлежно е разгласил и провел продажбата на заложеното имущество по начин то да се продаде на максимално висока цена – реш. 40/2011 г. ВКС. Под тази „грижа“ се разбират и действия: по изготвяне на оценка за пазарната стойност на имуществото, която да бъде ориентир за цената; продажбата да бъде разгласена по начин, който да гарантира информирането на заинтересованите от закупуването му лица, като в обявата се предоставят достатъчно конкретни данни за вида на продаваното имущество; да се изчака изтичането на разумен срок (в рамките на предвидения в закона 6-месечен срок) след разгласяването за постъпване на оферти от потенциални купувачи; договорът за продажба да бъде сключен с купувача, предложил най-висока цена при спазване императивното изискване на чл. 37, ал. 2 ЗОЗ за заплащане на пълния размер на цената; при желание от страна на самия длъжник, да му се даде възможност да участва активно при намирането на купувач.

Ако длъжникът не окаже съдействие в тази фаза на кредитора, спрямо него може да се упражни принуда (чл.35, ал.1 ЗОЗ), като въз основа на извлечение от регистъра за вписано обезпечение и за започване на изпълнението, съдебен изпълнител отнема принудително движимата вещ (чл.521 ГПК) или събира равностойността й при липса.

Задължения на депозитаря (с квалификация „счетоводител“, данните за когото се попълват в група № 4) са изготвяне на списък на лицата имащи права върху заложеното имущество, разпределяне на получените суми от продажбата, постъпили по открита от него банкова сметка (чл.39 ЗОЗ). Тук е нужно да се допълни, че освен депозитар, може да бъде овластен и частен съдебен изпълнител, тъй като Законът за частните съдебни изпълнители се явява „специален“ спрямо „общия“ ЗОЗ (особеният закон регламентира отделна група отношения, чиято основна уредба се съдържа в общия закон). Законът за особените залози, който пък се явява „специален“ спрямо Търговския закон, дори допуска продължаване на започнатото изпълнение и след откриване на производство по несъстоятелност – чл.43 ЗОЗ.

Използвана литература:

  • Закон за особените залози;
  • Закон за частните съдебни изпълнители;
  • Практика на ВКС –   http://www.vks.bg/vks_p10.htm

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *