Простъпките в трудовите правоотношения – Нощният труд

Manager working in office at night and drinking coffee at his workplace

Историческите аспекти

От началото на 19 век датират изследванията за вредите върху човешкото здраве от полагането на нощен труд. Това е и времето, когато в Англия жени и деца работят на нощни смени из фабрики и мелници. В края на 20-те години на 19 век в Прусия лейтенант фон Хорн в доклад до краля обръща внимание, че вече не е възможно да получи обичайния контингент новобранци от работещото население в индустриалните райони, поради незадоволителното физическо състояние на младите работници, дължащо се и вследствие на заетостта през нощта.

Така се стига и до Индустриалният германски кодекс от 1869 г., установяващ забрана за нощния труд полаган от деца, в промеждутъка 20.30 – 05.30 ч. А трудов закон във Франция от 1874 г. забранява нощните смени за момчета под 16 годишна възраст и жени – под 21 г., а по-късно с изменения, на жените и лицата под 18 г. не е позволено да работят между 21.00  и 5.00 ч., като за лицата от женски пол се полагат поне 11 последователни часа нощна почивка.

Съвременните рамки

Голяма част от стандартите в трудовите правоотношения са регламентирани с конвенциите на Международната организация на труда. Още в годината на своето конституиране – 1919 г. , конференцията на МОТ приема международен акт относно нощния труд на децата, ратифициран и от България. Според чл.3, ал.1 терминът „нощ“ означава период от най-малко 11 последователни часа, който включва интервала от 10 ч. вечерта до 5 ч. сутринта. Също така е установена забраната за наемане за нощен труд на лица под 16 годишна възраст. През 1946 г. МОТ приема и конвенция относно нощния труд на младежите, заети в неиндустриални дейности (различни от  индустриални, земеделски и морски). Съобразно този документ лицата под 18 г. не трябва да бъдат наемани или да работят през нощта за период най-малко от 14 последователни часа, които трябва да обхващат интервала от 20.00 до 08.00 ч.

През 1994 г. в Закона за работното време в Германия е инкорпорирано задължението нощните работници и служители да преминават медицински преглед поне веднъж на 3 години, а за лицата над 50 годишна възраст – всяка година.

Съществува и Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на организацията на работното време. Съгласно чл.8, буква“а“, нормалната продължителност на нощния труд не трябва да надвишава 8 часа за 24-часов период (въпреки, че например понастоящем в трудовото законодателство на Великобритания, ограниченията спрямо нощния труд не са приложими в пиковите периоди на дейности като селско стопанство, туризъм, заетост в частни домове). А чл.9 урежда безплатната оценка на здравния статус на работниците и служителите.

Българското законодателство

Според чл.140, ал.1 КТ, нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, респективно до 7 часа на нощ, а съгласно ал.2 нощен е трудът в диапазона 22.00 – 06.00 часа, а за непълнолетните – от 20.00 до 06.00 ч. Законът вменява и задължението на работодателя да се грижи за своите работници и служители с осигуряването на ефикасни работни условия, напр. храна и напитки.

Ето и за кои категории работници и служители нощния труд е забранен:

  • ненавършилите 18 години;
  • бременни жени;
  • майки на деца до 6-годишна възраст или грижещи се за деца с увреждания, освен с писменото им съгласие;
  • трудоустроени лица, освен със съгласието им;
  • продължаващите образованието си, без откъсване от производството, но не и при съгласие от тяхна страна;

Кодексът на труда установява и принципа, че положени най-малко 3 часа нощен труд, се зачитат за нощна смяна (чл.140а). Отделно от това, са регламентирани и медицински прегледи за работниците и служителите, за сметка на работодателя, преди постъпване на работа и през определени периоди след това. Работодателят е и задължен да води писмен отчет за отработените нощни часове.

Нощният труд се заплаща с увеличение. Съгл. чл.8 НСОРЗ, всеки отработен нощен час се заплаща с дъпълнително трудово възнаграждение в размер на не по-малко от 0,25 лв. Възнаграждението за нощен труд е допълнително и подлежи на включване в брутното трудово възнаграждение.

Използвани източници:

  • Кодекс на труда;
  • Наредба за структурата и организацията на работната заплата;
  • Конвенция на МОТ №6 относно нощния труд на децата (индустрия), 1919 г.;
  • Конвенция на МОТ №79 относно нощния труд на младежите (неиндустриални дейности), 1946 г.;
  • „Administration of labour laws and factory inspection in certain european countries“ – U.S. Department of labour bureau of labour statistics;
  • Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на организацията на работното време.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *