Простъпките в трудовите правоотношения – Извънредният труд

download

ТРУДЪТ СЕ ГАРАНТИРА И ЗАЩИТАВА ОТ ЗАКОНА“ – Конституция на Република България.

Със стартирането на летния сезон се интензифицира и работния процес, особено във връзка с полагането на труд по срочно правоотношение. И въпреки, че Кодекса на труда е категоричен, че извънредният труд е забранен – чл.143, ал.2, следват разпоредби регламентиращи неговата допустимост.

Извънреден е трудът, който се полага в повече от уговореното между страните времетраене. Законът го допуска само в изключителни случаи (чл.144 КТ), като: обществено необходими работи; довършване на работа, чието извършване не е възможно през редовното работно време; усилена сезонна работа. Според Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в чл.15, за полагането на извънреден труд работодателят издава заповед, най-малко 24 часа предварително. Освен това, негово задължение е воденето на специална книга (чл.18 НРВПО), отразяваща извънредната дейност, включително размера на трудовото възнаграждение изплатено на работника или служителя. А положените часове трябва да намерят място във ведомостите за заплати.

Кодекса на труда установява максимална годишна продължителност на извънредния труд за един работник или служител, на 150 часа и едва ли стриктно спазваните: 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през една седмица, и 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през два последователни работни дни. Същевременно е рестриктивен и към лицата, които не могат да работят над установения времеви предел (чл.147 КТ):

  • не навършилите 18-годишна възраст;
  • бременните работнички или служителки, или в напреднал етап на лечение ин-витро;
  • майки с деца до 6-годишна възраст, майки грижещи се за деца с увреждания, трудоустроени работници (но с писменото им съгласие биха могли да работят).

Съгласно чл.153, ал.4 КТ, когато работното време се изчислява в работни дни, за положен извънреден труд, работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. Ако според работния график даден работник или служител е на смяна в събота или неделя, трудът не се смята за извънреден. А ето как стои въпросът с колизиите между извънредния труд и различните времетраения на работния процес:

  • при непълно работно време, положен труд над уговореното, не представлява извънреден;
  • при сумирано изчисляване на работното време, щом продължителността му надхвърля конкретизираната и не е компенсирана с почивка, налице е недопустим труд, за който се дължи заплащане, така и ВКС е посочил в свое реш. 103/2012 г.: “ при подневното отчитане на работното време, когато работник или служител отработи в повече от законоустановеното работно време за длъжността, то се отчита като извънреден труд във всеки отделен месец. При сумираното изчисляване, установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период“;
  • при ненормиран работен ден, трудът е над нормите, ако се полага извън регламентираното за съответната длъжност редовно работно времетраене, напр. работа през почивни или празнични дни.

Възнаграждението за извънреден труд не се включва в брутното трудово възнаграждение, защото не е допълнително, каквото е например за трудов стаж и професионален опит. Изисква се от работодателя да го заплаща с увеличение (чл.262 и 263 КТ): 50 на сто при работа през работни дни или при сумирано изчисляване на работното време (тогава нощните часове се превръщат в дневни); 75 на сто – през почивни дни или при ненормирано работно време през почивни или празнични дни ; 100 процентно – през официалните празнични дни или при ненормирано работно време през почивни или празнични дни. Увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер ( чл.7 НСОРЗ). За извънреден труд положен в работни дни от работници или служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение, но се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск. От деня на падежа, върху дължимото възнаграждение за недопустим труд се кумулира законната лихва.

Пред работника или служителя стои възможността да си търси неизплатеното възнаграждение в 3-годишен давностен срок. Във фазата на съдебното производство извънредният труд се доказва с писмени или гласни доказателствени средства, експертизи, свидетелски показания.

 

Използвани източници:

  • Конституция на Република България;
  • Кодекс на труда;
  • Наредба за работното време, почивките и отпуските;
  • Наредба за структурата и организацията на работната заплата;
  • Практика на ВКС – http://www.vks.bg/vks_p10.htm

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *