Какво представлява допълнителния трудов договор?

employmentContractGeneral_large

Работник или служител може да сключи допълнителен трудов договор със същия или с друг работодател (§ 1., т. 12 от ДР на Кодекса на труда дефинира, че основното трудово правоотношение е съществуващото преди сключването на договора за допълнителен труд) при спазване на следните законови изисквания:

  • работното време по двата договора да не се припокрива;
  • в главния договор да няма забрана за допълнителен труд при друг работодател;
  • работните задължения да не са при специфични условия и рискове за живота, идентични с такива, по основното съглашение;
  • сумирано работното време по двата договора да не надвишава 40 часа седмично за непълнолетните лица и 48 часа за навършилите 18 г. възраст, които дават и писменото си съгласие, а евентуалния им отказ не би могъл да доведе до неизгодни последици за тях, съгл. чл. 113, ал. 3 КТ.

Работникът или служителят има право на основно и допълнително (напр. нощен труд) възнаграждение по допълнителния трудов договор и подлежи на осигуряване за всички социални рискове. Съгл. чл. 9, ал.8, т. 1 от КСО, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по – благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа. Освен това допълнителният контракт не се вписва в трудовата книжка и не се зачита за трудов стаж съобр. чл. 355, ал. 5 КТ.

Запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение (чл. 512, ал. 1 ГПК).

Освен в определени случаи , трудовия дог. за допълнителен труд се прекратява с 15- дневно предизвестие на някоя от страните, а при уволнение не се прилага регламентираната закрила (чл. 334 ал. 1 и 2 КТ).

А според реш. № 512/12 от 14.01.2013 г. на ВКС прекратяването на трудовия договор по основното трудово правоотношение не превръща трудовия договор за допълнителен труд в основно трудово правоотношение – уговореното между страните съдържание на трудовия договор не може да бъде променено без тяхно съгласие (чл. 119 КТ), нито да бъде поставено в зависимост от стоящи извън волята им външни фактори.

Използвани източници:

  • Кодекс на труда;
  • Кодекс за социално осигуряване;
  • Гражданско – процесуален кодекс;
  • Решение на ВКС – http://www.vks.bg/vks_p10.htm

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *